Сладко, горчиво, солено, люто - подправките могат напълно да променят вкуса на едно ястие. Понякога е достатъчна само щипка повече. С думите е почти същото. Само че когато прекалим с тях, вкусът може да остане много по-дълго.

Точно от тази идея тръгва посланието на Kotányi „Нека люти пиперът, а не думите“, покана да се замислим малко повече за начина, по който говорим един с друг.

Защото на всеки се е случвало да каже нещо в яд. В спор, в напрегнат ден или просто в момент, в който търпението е свършило. Първата реакция идва бързо, а понякога думите изпреварват мисълта.

Днес това се случва особено лесно и в дигиталния свят. Зад екрана и клавиатурата дистанцията е по-голяма и понякога забравяме нещо съвсем просто, от другата страна също стои човек. А една реплика, написана за секунди, може да остане с него много по-дълго.

Знаете ли какво е общото между думите и подправките?

Те имат различен характер – могат да бъдат сладки, горчиви, пикантни или люти. Думите също. Едни дават увереност, утеха и надежда. Други могат да обидят, да унижат или да разделят.

Разликата между лютия пипер и лютите думи е, че той люти само за миг, а думите остават в душата много дълго.

Всеки добър готвач знае колко важна е мярката. Същото важи и за общуването. Това не означава да премълчаваме какво мислим или да избягваме трудните разговори. Можем да бъдем откровени, без да бъдем жестоки. Можем да не сме съгласни, без да обиждаме. Можем и да спрем за секунда, преди да кажем нещо, което после няма как да върнем назад.

Защото истинската сила на думите не е в това да разрушават отношенията помежду ни, а да ги изграждат.

Подправките дават вкус на храната. Думите дават вкус на отношенията.

И може би си струва от време на време да си задаваме един съвсем прост въпрос: Какъв вкус оставям след себе си?

Нека люти пиперът, а не думите.