През първата седмица на националното турне за радиотуристи NJOY Summer екипът на радио N-JOY посети Национален парк „Рила”.
Водещата на шоуто от 10 до 2, Нейа, разговаря с д-р Стефан Кирилов - главен експерт Дирекция "БППП" и Дирекция "Национален парк Рила".
Чуйте разговора в аудиофайла по-горе на страницата и прочетете повече в материала по-долу.
...................................................................................................
Национален парк „Рила” е най-големия от трите национални парка в България и един от най-големите в Европа.
Обявен е на 24 февруари 1992 г. със Заповед № 114 на МОС с обща площ от 107 923,7 ха за Народен парк с цел да се запазят естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа. Със Заповед № РД – 397 от 15.10.1999 г. една част от Народен парк „Рила” е прекатегоризирана в национален парк „Рила” със същото име, като площта на Национален парк „Рила” е определена на 81 046,0 ха. Останалата част с площ от 27 370,7 ха е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир” със Заповед № РД-310 от 26.06.2000 г. на МОСВ.
Паркът е разположен в югозападната част на страната в Рила планина, на територията на четири административни области и единадесет общини: Благоевград, Симитли, Разлог, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Долна Баня, Самоков, Сапарева баня и Дупница. Паркът обхваща безлесната зона по билото на планината – 27 565,0 ха и лежащия под нея пояс от иглолистни и иглолистни-широколистни гори – 53 481,0 ха., съставляващи около 30% от целия масив на Рила планина.
На територията на парка има над 100 върха с надморска височина над 2 000 м., като сред тях се издига най-високия връх в страната и на Балканския полуостров - Мусала (2 925 м).
В резултат на ерозионната и акумулативна дейност на ледниците през кватернера, във високопланинските части на Рила са се образували значителен брой ледникови езера - над 120 постоянни и 30 временни, разположени главно в дълбоките дъна на циркусите. Големият брой глациални езера и постглациални форми на релефа определят специфичния алпийски ландшафт, характерен за парка.
От тук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места. Водните запаси, които се формират в границите на Национален парк „Рила” са най-важния ресурс на чиста питейна вода за околните общини, за столицата София и за част от населението в Гърция и Турция.
Територията на НП „Рила” включва най-защитените от въздействието на човешката дейност горски екосистеми. Най-представителните са от смърч и ела, в съчетание с ендемичната бяла мура, както и на клека. Около 95 % са естествени, със средна възраст 90 години. Разнообразието на хабитатите определя важното място на парка като част от европейската екологична мрежа „Натура 2000”.
Биологичното разнообразие на парка е изключително богато. Срещат се около 1400 висши растения. От тях 42 са защитени от закона. В Червената книга на България са включени като застрашени и редки 98 вида, в червения списък на IUCN - 9 растителни вида, а 6 - в Списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Високата консервационна значимост на парка се определя от богатството на реликтните и ендемични видове растения – 105 вида реликти и 57 ендемити (36 балкански, 18 български и 3 локални, срещащи се само в Рила – рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен).
На територията на парка са установени: 282 вида мъхове, 130 вида сладководни водорасли и 233 вида гъби.
Национален парк „Рила” е едно от най-значимите и най-сигурни убежища за планинската фауна в Европа. Тя е представена със 172 вида гръбначни животни: риби – 5 вида, земноводни и влечуги – 20, птици – 99, бозайници – 48. Тук се намират най-голямата популация на балканска дива коза в България, най-голямата високопланинска популация на лалугера, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка. Паркът е една от териториите със съхранени жизнени популации от хищни птици (15 вида), както и защитена територия от значение за опазване на българските популации на глухара.
Уникална е безгръбначна фауна. До сега са установени 2934 вида, от тях ендемити са 242, а реликтите – 244. Това определя парка като важен световен център на формообразуване.
Национален парк „Рила” е значим природозащитен резервоар. В него се съхранява 38% от срещащите се в България растения, 80% от безгръбначните животни, 80 % от глациалната езерна флора и фауна и 20% от сухоземните гръбначни животни.
В Национален парк „Рила” има 4 резервата (Парангалица, Скакавица, Ибър и Централен Рилски резерват), съответстващи на I-ва категория защитена територия по IUCN, с обща площ от 16 222,1 ха или 20% от общата територия на парка. „Централен Рилски резерват” обхваща 12 393 ха и е най-големият природен резерват в България. Резерватите и парка са включени в „Списъка на ООН на националните паркове и еквивалентните на тях резервати”.
Изцяло на територията на община Благоевград е разположен резерват „Парангалица”, намиращ се на 35 км източно от гр. Благоевград. Той е обявен с Постановление № 8517 от 30.06.1933 г. от Министерството на земеделието и държавните имоти, „поради особено ценните и редки горско-дървесни породи, които се намират в залесената част и поради редките и крайно характерни и интересни тревисти растения в пасището, които представляват грамаден интерес от дендрологично, флористично, фитогеографско и екологично гледище”.
Името на резервата е останало от минали времена и вероятно има гръцки произход. Думата Парангалица – „парангалос” на български означава „забранено”.
Резерватът е разположен върху част от югозападните склонове на Рила планина, между горните течения на реките Бистрица и Хайдушка.
Площта на резервата е 1 509 ха. Релефът е типично планински с общо изложение северно-северозападно. Най-ниската точка е водослива на р. Бистрица с р. Хайдушка-1450 м, а най-високата връх Езерник - 2485 м. Резерватът е прорязан от реките Голяма и Малка Парангалица. Основната скала е изградена от южнобългарски гранит и гранито-гнайси. Почвената покривка е разнообразна, като най-разпространени са планинско-ливадните почви, следвани от планинско-горските тъмноцветни и кафявите горски почви.
В резерват „Парангалица” са установени около 290 висши растения от българската флора, разположени в пояса на иглолистните гори, в субалпийския и в алпийския пояс. Шест вида са ендемични за България, а 30% от обитаващите тук видове са ендемити. Основно място заема рилската иглика (Primula deorum), локален ендемит и глациален реликт, срещащ се само на територията на Национален парк „Рила”. По периферията на клековите групи се среща българският омайниk (Geum bulgaricum). Тук се срещат видове като: златистата кандилка (Aquilegia aurea), жълтата (Gentiana lutea) и петнистата тинтява (Gentiana punctata) - защитени от закона или включени в червената книга на България. Балкански ендемити и терциерен реликт е бялата мура (Pinus peuce).
Растителността в резервата е представена с 16 растителни формации - пет горски, четири храстовидни и седем тревни. Възрастта на дървостоите е средно около 200 г. В някои от насажденията е измерен запас на хектар от 1000 м3. Най-големи пространства са заети от формациите на смърча (Picea abies). Тук са се създали едни от най-благоприятните условия за развитието му, а най-високото дърво в България е именно от този вид с височина 57 м.
Горските формации с преобладаване на ела (Abies alba), бук (Fagus sylvatica), бяла мура (Pinus peuce) и бял бор (Pinus sylvestris) са с по-ограничено разпространение. В субалпийския пояс с най-голямо разпространение е формацията на клека (Pinus mugo). Големи пространства са заети от храсталаците на сибирската хвойна (Juniperus sibirica) и тревните ценози на картъла (Nardus stricta).
В резерват „Парангалица” намират благоприятни условия за развитие и много животински видове, защитени от закона или включени в Червената книга на България. От едрите бозайници тук се срещат мечка (Ursus arctos), вълк (Canis lupus), еленът (Cervus elaphus), сърната (Capreolus capreolus), лисицата (Vulpes vulpes), дива свиня (Sus scrofa), дива котка (Felis silvestris), златка (Martes martes), белка (Martes foina), а от дребните бозайници заекът (Lepus europaeus) и катерицата (Sciurus vulgaris).
От орнитофауната интерес представляват черен кълвач (Dryocopus martius), трипръстият кълвач (Picoides tridactylis) - планински реликтен подвид, включен в Червената книга на България, глухар (Tetrao urogallus), лещарка (Bonasa bonasia), скален орел (Aquila chrysaetos), сокол скитник (Falco peregrinus), планински кеклик (Alectoris graeca) и др. От влечугите се срещат усойницата (Vipera berus), зеленият гущер (Lacerta viridis), живородният гущер (Lacerta vivipara), медянката (Coronella austriaca). Безгръбначната фауна също е изключително богата. В реките на резервата се среща характерния за бързотечащите бистри и студени води представител на ихтиофауната - балканската пъстърва (Salmo truta fario).
В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: Тяхната охрана и потушаване на пожари; Посещения с научна цел; Преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; Събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начин и време, изключващи нарушения н екосистемите.
През резерват „Парангалица” е разрешен транзитен пешеходен туризъм по маршрута: от хижа „Македония” за местността „Предела”.
Характерният алпийски релеф на Национален парк „Рила” със своите причудливи форми, красиви пейзажи, синеещи се сред зелените ливади и скални сипеи ледникови езера са притегателен център за много туристи и природолюбители. Тук се издига балканският първенец връх Мусала (2925 м н. в.), най-дълбокото езеро - Окото (37,5 м), най-високо разположеното езеро - Леденото (2709 м н. в.). От парка водят началото си три от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров - Искър, Марица и Места и голяма част от притоците на река Струма. Четирите резервата са образци на запазени от човешкото влияние естествени екосистеми.
Национален парк „Рила” съхранява голям брой уникални растителни и животински видове, естествени вековни гори от смърч, ела, бяла мура и обширни клекови масиви.
