На 15 и 16 май ще се проведе „Дигитален фестивал на ранното детско развитие“.

Идеята на фестивала е да помогне на повече родители да достигнат до утвърдени специалисти, които пък от своя страна да помогнат на майките и бащите в процеса на отглеждане на децата им.

В тази връзка гост в предаването „Приятно разсеяни с Деси“ бе доц. д-р Милена Георгиевa – един от лекторите на фестивала. Тя е молекулярен биолог по образование, както и автор на над 50 научни публикации в реферирани международни и национални научни списания.

Една от темите, които доц. Георгиева ще представи по време на фестивала е „Гени, епигенетика и хранене и здравето на нашите деца“. Темата е много интересна, но за повечето родители вероятно си остава загадка, затова Милена поясни за слушателите на радио N-JOY.

„Вече добре познаваме човешкия геном и знаем, че разликата между отделните индивиди  не са основно в гените и наследствеността, а в начина, по който работят тези гени. Затова и науката епигенетиката изследва промяната в наследствената информация без да се кодира в ДНК“. Тоест начинът, по който се маркират нашите гени – чрез специфични химически модификации, в следствие на нашия начин на живот.

„Тук храната се извежда на преден план. Първо защото е нещо, с което се сблъскваме на ежедневна база и тя е източник на основни градивни единици, както и на енергия. Но тя е и източник на тези химически групи, които ще модифицират, ще маркират, ще гримират нашата НДК. И може би нашата основна мисия като молекулярни биолози, генетици и епигенетици е да комуникираме тази сила на храната, като мощен епигенетичен модулатор, който много интересно, в зависимост от начина ни на живот, може да маркира гените.“, сподели доц. д-р Георгиева. Тук можем да видим ролята и на всеки един родител при подбора на менюто и създаването на хранителните навици на децата.

Родословното дърво може да даде ясна индикация за хранителните смущения, които са често срещани в семейството и респективно са потенциални заплахи за здравето на децата ни. Още по темата можете да чуете в интервюто тук.  

Във втората част на интервюто водещата Деси зададе въпроса „Какво се случва с нашия организъм при масова употреба на фабричните храни?“. Изкуствените подобрители влияят върху здравето ни се превръщат в своеобразния „бич на нашето време“, както го нарече доц. Д-р Георгиева. Видът, качеството и количеството на храната и достатъчното физическо натоварване са златните ключове, които могат да осигурят здраве, сподели Милена. 

„Диетата не означава ограничаване. Диетата означава правилен подход“

Какво е географско хранене, метаболитно ниво чуйте във втората част на разговора.