Днес в рубриката „Загубени в превода“ Инспектор N-JOY и Елена Димитрова – Ангелова обсъждат отношенията майка – син и, по-конкретно, влиянието на майките върху развитието на техните синове.

Важно е да помним, че децата не ни принадлежат. Ние ги раждаме, отглеждаме и напътстваме, но със сигурност не, за да се превърнат в съвършения мъж за нас. Трябва да се отърсим от разбирането, че синовете ще бъдат винаги на наше разположение, както и, че за тях ние винаги ще бъдем приоритет №1.

Бидейки пък „майка-орлица“, свикнала винаги да защитава детето си, ние създаваме наплашени, деформирани синове. Завладени от страх, тези възрастни деца не посмяват да излязат навън и да се изправят сами срещу големия, страшен свят. Те често си остават безотговорни и необвързани.

На другия полюс пък се намират майките, третиращи синовете си като своя „рицар на бял кон“. Когато винаги поставяме себе си на първо място, научаваме децата си да пренебрегват собствените си нужди, за да угодят на другите. От такива хора останалите лесно се възползват.

Чрез на пръв поглед невинни реплики като „Не харесвам Ваньо и майка му“ ние налагаме своята гледна точка, превръщайки сина си от ранна детска възраст в безхарактерен човек, неспособен да сформира и изрази свое лично мнение. В такъв случай, намирането на властна и контролираща половинка в живота е почти гарантирано.

„Никой не може да те обича като мен“ – това е най-ефективният начин да превърнем детето си в самотник, изолиран от света в зрелите си години, тъй като вярва, че най-доброто го очаква вкъщи при мама.

По какъв начин още вредим на своите синове, без дори да осъзнаваме?

Чуйте пълната рубрика в аудиофайла на страницата.