„Не съм достатъчно добър.“ „Пак се провалих.“ „Нищо не правя както трябва.“

Ако някой друг ти говореше така, вероятно нямаше да го търпиш дълго. Но колко често сам си казваш точно тези думи?

Понякога най-суровият ни критик не е човекът срещу нас, а гласът в собствената ни глава. Този, който помни всяка грешка, омаловажава успехите ни и рядко ни казва „Браво!“.

В четвъртия епизод на подкаста, посветен на инициативата на Kotányi „Нека люти пиперът, а не думите“, VenZy разговаря с психотерапевта Жанет Белберова за отношението, което често забравяме да проявяваме към самите себе си.

 Защо понякога сме по-жестоки към себе си, отколкото към другите? Къде е границата между полезната самокритика и думите, които ни разрушават отвътре? Как да превърнем „Не ставам“ в „Мога да опитам отново“? И възможно ли е да бъдем по-добри към хората около нас, когато се научим да бъдем по-добри към себе си?

Един искрен разговор за вътрешния ни глас, грешките, които трудно си прощаваме, и смелостта да се отнасяме към себе си с повече разбиране.

Защото животът понякога е достатъчно лют. Не е нужно сами да добавяме още пипер.

Нека люти пиперът, а не думите!