Джени от BLACKPINK и Кевин Паркър разказаха как случайна среща в Сеул ги доведе до хита „Dracula“
Двамата музиканти се срещнаха за специално интервю на Rolling Stone, в което говорят за неочакваното си сътрудничество, работата с Дуа Липа и Риана и притесненията преди излизането на нова музика
Понякога най-големите музикални хитове започват с една случайна среща. Точно такава е историята зад ремикса на „Dracula“ на Tame Impala с участието на Джени от BLACKPINK. В ново интервю за рубриката Musicians on Musicians на Rolling Stone двамата си припомнят как са се запознали в бар в Сеул и как няколко месеца по-късно тази среща се е превърнала в едно от най-успешните им съвместни начинания.
Кевин Паркър, творческият двигател зад Tame Impala, разказва, че идеята Джени да се включи в песента дошла съвсем естествено. Той споделил с техен общ познат, че харесва гласа ѝ и би искал да я чуе в парчето. Отговорът бил, че може да се свърже с нея веднага.
„Като прочетох съобщението, си казах, че трябва да се включа незабавно. Бях толкова развълнувана и благодарна, че си помислил за мен“, спомня си Джени.
Записите се осъществили дистанционно през Zoom, тъй като двамата били в различни държави. Паркър останал на линия по време на дългите сесии, докато Джени записвала своите вокали. Той бил впечатлен от начина, по който тя се справяла с многобройните вокални пластове в песента.
Резултатът надминал очакванията им. Издаден през февруари 2026 г., ремиксът на „Dracula“ се превърна в глобален хит, събра почти милиард стрийминга и донесе на двамата изпълнители първите им попадения в топ 10 на Billboard Hot 100. Песента стана популярна и в TikTok, където вдъхнови над милион видеа.
За Джени сътрудничеството било специално не само заради успеха на песента. Тя признава, че отдавна слуша и изучава музиката на Tame Impala и че винаги я е привличала атмосферата, която Паркър създава със звука си.
„Не мога да обясня какво точно ме привлича в нея. За мен е въпрос на енергия“, казва тя.
В разговора двамата обсъждат и разликата между самостоятелната кариера и работата в група. Джени споделя, че като солов артист има възможност да контролира повече аспекти от творческия процес, докато в BLACKPINK всичко изисква комуникация и съчетаване на идеите на четирите участнички.
След излизането на дебютния ѝ солов албум „Ruby“ тя започнала да обръща още по-голямо внимание на различните страни на музикалната индустрия. Вече не иска просто да изпълнява песни, а да разбира и участва във всеки етап от създаването им.
„Казах си, че е редно наистина да опитам всичко, което ми се иска, за да разбера какво ми харесва и какво правя само защото се очаква от мен“, обяснява Джени.
Паркър я похвалил за това, че се занимава с толкова много неща едновременно, включително актьорство, музика и режисиране на видеоклипове. Той я сравнил с Дуа Липа, с която също е работил, като отбелязал, че и двете изглеждат способни да се справят с множество проекти, без да губят страстта си към музиката.
Двамата разменили впечатления и за работата си с други звезди. Джени разказала за сътрудничеството си с Дуа Липа, а Паркър си припомнил как Риана избрала негова песен за албума си. Той получил обаждане посред нощ с молба да изпрати музикалните файлове, а след това не чул нищо повече, докато песента не излязла официално.
Но може би най-личната част от разговора била свързана с тревогата около премиерите на нова музика. Паркър признава, че за него денят на издаване често е по-скоро емоционално изпитание, отколкото повод за празнуване. След като работиш дълго върху нещо далеч от погледите на хората, изведнъж трябва да го пуснеш в света и да приемеш реакциите им.
Джени се съгласява с него и признава, че също изпитва подобни чувства. И двамата се надяват някой ден да могат да се радват на премиерите си без това напрежение.
В края на разговора Джени споделя, че още при първата им среща в Сеул е усетила, че между тях може да се получи нещо специално. За нея ремиксът на „Dracula“ е повече от успешна песен. Той е началото на приятелство и творческа връзка, която може да продължи и занапред.
„Това е нашата песен“, казва тя.
А Паркър има просто обяснение за цялата история: понякога всичко е въпрос на съдба.
