Понякога една песен е достатъчна, за да свърже двама артисти, които иначе може би никога нямаше да се срещнат. Именно така започва историята между Дон Толивър и Малкълм Тод, които седнаха заедно за специалната поредица на Rolling Stone „Musicians on Musicians“, за да поговорят за музиката, творческия процес и предизвикателствата на живота под светлините на прожекторите.

Толивър открива музиката на Тод онлайн и се впечатлява от звученето му. По-късно използва семпъл от песента на младия изпълнител „Chest Pain (I Love)“ в „E85“, която се превръща в хит. Интересното е, че това се случва още преди двамата да са се запознали лично. Парчето е включено като откриваща песен в албума на Толивър OCTANE.

Разговорът им бързо се насочва към начините, по които откриват ново вдъхновение. За Толивър социалните мрежи са изненадващо полезен източник на музика. „Най-лудата музика откривам в Instagram. В сторита, Reels, снимки. Просто си казвам: „Уау, благодаря, това ми трябва“, споделя той. Вместо да се ограничава до хип-хопа, артистът черпи идеи и от други жанрове, сред които хаус и дръм енд бейс.

Двамата обсъждат и по-трудната страна на популярността. Тод признава, че четенето на коментари в интернет може да се отрази негативно, особено когато всеки има мнение за работата ти. Толивър също разказва, че в определен момент е решил да се дистанцира от повечето социални платформи, защото чуждите реакции започнали да му тежат. Днес Instagram остава основният му канал за директна комуникация с феновете.

За Толивър музиката в крайна сметка трябва да остане вярна на самия него. Той обяснява, че с времето е започнал по-добре да разбира както собствените си творчески инстинкти, така и реакциите на публиката. Затова се старае да работи в посока, която му се струва автентична, вместо да следва всяка тенденция.

Срещата между двамата показва и колко непредвидим може да бъде пътят от една песен, публикувана онлайн, до съвместен хит. За Тод това е възможност да разговаря с артист, който е открил потенциала в музиката му, а за Толивър е още едно напомняне, че вдъхновението може да се появи от най-неочакваното място.