В седмицата от 20 до 24 юли голямото лятно турне на радио N-JOY е в района на Варна.
В морската ни столица има много красиви и интересни места за посещаване и нямаше как да пропуснем да разгледаме Аквариум Варна и да се запознаем с работата на Инститита по рибни ресурси.
Наши гидове бяха Николай Найденов - уредник музея в Аквариум Варна и доц. Елица Петрова - директор на Института по рибни ресурси.
Г-н Найденов ни разказа, че на 17 юли са отбелязали 88-годишнина от откриването на Института по рибни ресурси като функционираща биологична станция на Балканите. Той сподели, че Аквариум Варна е отворен за посетители седем дни в седмицата и покани всички, любители на морския живот да посетят и разгледат експозициите в музея. Живите експозиции включват представители на морската фауна, сред които преходни риби, който преминават през Черно море, характерни за нас риби като морската котка, ската, есетрови риби и син рак, който не е популярен в нашите води.
За малките посетители в музея има декоративни, по-шарени рибки, а за възрастните вече има по-интересни представители - акули, големи шарани и есетрови риби.
Новото в музея са обновените и променени две зали на Института, където посетителите могат да станат свидетели на нов метод за препариране, който за пръв път се представя в България - диафонизация. При него телата на изготвените обекти придобиват напълно прозрачен вид с ясно разграничими по цвят хрущяли от кости. Съхранените по този начин екземпляри се консервират продължително време в безвредни за здравето на човека агенти.
Институт по рибни ресурси с Аквариум, Варна (ИРР) към Селскостопанска Академия е учреден като Морска биологична станция с Аквариум през 1932 г., а аквариумът е най-старият на Балканския полуостров.
Приоритетите на научната дейност на ИРР - Варна обхващат: Изследвания в областта на рибните и нерибни морски ресурси - биологично състояние на популациите и запасите, устойчива експлоатация; Изследвания върху морското биоразнообразие; Прилагане на екологични модели за разработване на сценарии и управление на морските ресурси за постигане на баланс между социално-икономическото развитие в морските зони и подобряване екологичното състояние на морската среда;
По отношение на своята научна дейност Институт по рибни ресурси традиционно работи в две основни направления – морска екология и живи морски ресурси. През настоящата година продължава работата по текущи проекти към ССА свързани с хидробилогичните паказатели на морската среда и рибни и нерибните ресурси. Същевремнно се работи по програмата за събирани на данни в сектор Рибарство по три задачи:
-изследванията върху популацията на калкана, се провеждат от 2014 г. насам и вече има добра база от данни (стойности между 840 – 1180 т.), за осигуряване на устойчиви нива на експлоатация на рибни ресурси, България и Румъния като държави-членки на ЕС са задължени да прилагат квоти в риболов на калкан и трицона. Квотата за калкан е определена на 150 тона, разпределени равномерно между двете страни.
-от 2018-а е започнала работа и по две нови задачи, отново свързани с устойчивия риболов - мониторинг и събиране на биологични данни за рапаните при разтоварването от риболовните кораби. Събират се проби от северната и южната част на българското Черноморие, включително поглед върху рапонолова с бийм трал от риболовните кораби така и чрез водолазен способ. Най- общата констатация е, че количествата варират и има издребняване в размерите. ИРР има по - голяма база от данни за сравнения, тъй като вече са приключили изследванията от два предходни проекта. Предстоят и нови научни изследвания за рапана, част от стартиралата изследователска програма към GFCM и проект BlackSa4Fish първата част от които вероятно ще се проведат още тази година. На базата на получените резлутати през 2021 г., трябва да се излезе с обосновани изводи за този икономически важен ресурс.
-научни наблюдатели на борда на риболовния флот за наблюдения на преулова при различните типове риболов. Последната задача се прави за първи път в България с основна цел наблюдение на използваните уреди във връзка с ограничаване на попадането на приулов от различни видове морски организми в мрежите.
ИРР е започнал работа и по два нови проекта с интересна тематика: единият е свързан с белите миди. Това е локален проблем за българското черноморие и е важен за сектор Рибарство, екологията на басейна.
Все по-нарастващия интерес за улов и липсата на достатъчно научна информация затруднява разработването на адекватни мерки за експлоатация и опазване. В България не са провеждани актуални научни изследвания за оценка и анализ на запасите от бели миди, последното подобно е проведено от ИРР през 2003 г., обхваща десет зони в различни части по българското крайбрежие, вкл. Ропотамо, като е направена оценка на количествата.
Настоящия проект „Изследвания върху групата от белите миди и предложение за нови управленски мерки” (WHITECLAMS) би следвало да обхване зоните, в които са правени изследвания на бялата мида, за да се види, какъв е общия и промишлен запас. Също така да се проследи състоянието на двата най - актуални вида - хамелея и донакс (вторият обитава по - плитки води в крайбрежието). След като бъдат получени актуални научни данни ще може да се предложат мерки за устойчиво управление на ресурса свързани с намаляване на риболовното усилие, мерки във връзка с морското пространствено планиране и морските защитени зони и проучвания върху добри практики за съхранение и възстановяване на запасите от бели миди в други региони на Световния океан. Решаването на такива проблеми може да се осъществи само с комплексен подход и се вземе предвид както екологичната, така икономическата страна на въпроса.
Вторият нов проект на ИРР-Варна е международен: Насърчаване на технологичните иновации в мониторинга и моделирането на околната среда за оценка на рибни и нерибни ресурси по програмата Черноморски басейн. ИРР е водещ партньор съвместно с Гърция, Грузия, Литва, Молдова и Румъния. Основна цел е подобряване на съвместния мониторинг и моделиране на околната среда чрез улесняване на технологичните иновации, подобряване на наличността и качеството на данните, сътрудничеството при споделяне на данни за качеството на водата, статистиката за биологичното разнообразие, оценка на рибни и нерибни ресурси в Черно море.
