Възможно ли е човек да прегори в семейството?
Днес в рубриката "Загубени в превода" Инспектор N-JOY и д-р Елена Димитрова-Ангелова говорят за прегарянето в една връзка.
Психическа и физическа уморa, раздразнителност, нежелание за извършване на ежедневни дейности, усещане, че отговорностите ни пристискат, че постоянно сме ангажирани с нуждите на останалите в семейството, главоболие, често разболяване - всичко това са симптоми, че може би сме прегоряли или имаме така наречения бърнаут в семейството.
Не е нужно да са минали 25 години брак/връзка, за да се чувстваме така, достатъчно е интензитета на преживяванията да е такъв, че да сме влязли във въпросното прегаряне.
Прегарянето означава, че някъде по пътя сме преминали границите си, оставили сме се на заден план, не сме си приоритет по някакъв начин. Ако често казваме репликите "Нямам, време за нищо", "Нямам време за себе си", "Тя моята песен е изпята", то тогава нарушител на баланса може да е прекалено много даване и проблемът с получаването. Тогава влизаме в ролята, че никой не ни помага. Но трябва да се замислим какво се случва когато някой се опита да ни помогне, дали приемаме тази помощ, дали мрънкаме след това? Важно е да преосмислим поведението си да намерим нашата доза на даване и присъствие в семейството.
Понякога се увличаме от неща, които сме направили приоритети, а те никак не са важни, за това трябва да проверим къде губим най-много време и кои са най-неприятните неща, които асоциираме с роля си в това да сме част от една връзка.
Големите очаквания към себе си, към партньора си, и към детето си могат да доведат до сериозно прегаряне. Не е нужно детото да има само отлични оценки, да ходи на всички, олимпиади, на цигулка на пиано и да знае няколко езика. Ние сами прегаряме в опита си да направим децата си изключителни. Много често ако правиш детето си изключително ти самият имаш очаквания към себе си, че трябва да постигаш повече. Или пък напротив този акцент към детето е компесаторен, защото ти самият се чувстваш непостигнал и недостатъчно добър.
Какво още сподели психологът д-р Елена Димитрова-Ангелова чуйте във втората част на рубриката.
