Днес в рубриката „Загубени в превода” Инспектор N-JOY и Елена Димитрова–Ангелова обсъждат запитване от слушателка. На фокус е темата за споделянето и пълноценната комуникация във връзката.
Дамата, изпратила запитването, споделя за желанието си да направи следващата стъпка в петгодишната си връзка и да създаде семейство със своя партньор. Той обаче категорично избягва темата, настоявайки, че не се чувства готов за такова сериозно решение. Наблюдавайки непостоянството на своята половинка не само в личния живот, но и в кариерата, слушателката се пита дали изобщо би могла да вярва, че мъжът до нея някога ще порасне.
Как да разрешим подобна дилема?
Съществува така нареченият „синдром на Питър Пан”, характеризиращ се с бягство от отговорност, страх от порастване и детинско поведение при мъжете. Такива индивиди много често остават необвързани или живеят при родителите си дълго след като са достигнали момента на самостоятелност в живота. Причината за това е трудността, която тези мъже изпитват, когато става въпрос за поемане на лична отговорност, не само в изграждането на собствен дом, но и в професионалната сфера от живота им, сменяйки често своето поприще поради загуба на интерес към настоящата кариера. Хора с този синдром могат да бъдат както егоцентрични, така и апатични, ако се почувстват обидени или, сякаш светът е срещу тях. Всяка емоция предизвиква неконтролирана реакция – гняв, цупене или пък необуздан ентусиазъм за осъществяването на някое необмислено и често нереалистично хрумване. Синдромът на Питър Пан е характерен и с нежеланието за създаване на дългосрочни планове и ниска толерантност, причина за липса на постоянни и пълноценни приятелства.
Когато индивиди с такъв модел на поведение попаднат във връзка, се вкопчват в нея и в своята половинка, заемаща неосъзнато ролята на майка. Страхът от загубата на партньора често води до манипулации и опити за предизвикване на съжаление. У женени мъже със синдрома на Питър Пан е вероятна появата на незаинтересованост и изпадането в депресивно състояние поради монотонността на ежедневието. Тези хора се вкопчват в мечтите си и обвиняват миналото за своите неуспехи.
Когато влезем в ролята на Уенди и искаме да положим усилия, за да спасим връзката си, трябва да подкрепим своя Питър Пан и да му помогнем да се измъкне от оковите на този синдром. Изключително важно е да показваме признателност и да окуражаваме партньора си, както бихме правили, ако насреща ни стои дете. Също така трябва да го държим отговорен за направените обещания, да празнуваме всяка една малка победа и в никакъв случай да не го сравняваме с останалите или със самите себе си. Само ако излезем от ролята на майка, ще можем да подкрепим половинката си да открие своята зрялост и да се превърне в пълноценен мъж.
Чуйте още подробности за феномена, наречен „синдром на Питър Пан”, както и за начините да се справим с него, в аудиофайла на страницата.
