7 снимки
„Не знам как да започна, думите ми вече се изтриват. На бял лист хартия сълзите, очите ми попиват…“
Тези думи остават скрити в „Малини“.
Елия Тодорова ги запазва в черновата си, а действието в песента развива след това, за да ни отведе до завладяващо разказана лична история.
Втория си авторски сингъл „Малини“ чаровната певица създава като една откровена песен, попита с червените багри на миналото и лични емоции.
„Изразявам себе си с писането на музика", споделя Елия. "В „Малини“ запечатах личните си емоции за онзи скрит страх от загубата на някой или на нещо, което те е правило щастлив - връзка, приятелство, дейност дори. Точно в такива моменти е важно да помним и пазим доброто. В началото не бях сигурна дали трябва да споделя „Малини“ открито. Винаги съм изпитвала притеснение, когато показвам по-дълбоките си чувства - може би останалите ще ме помислят за слаба… Но изведнъж осъзнах, че всъщност не слаби, а най-силни сме, когато разкриваме тъмните и скритите си чувства… Макар че в „Малини“ се пее само за хубави неща - за това как да кажеш с любов „сбогом“ на попитото минало“.
Освен в създаването на текста, младата изпълнителка взема активно участие и по изграждането на музиката за „Малини“. Както и в предходния си сингъл „Облак“, Елия Тодорова работи с Павел Николов. Негов е и аранжиментът на песента, но Павел изиграва и друга ключова роля в целия проект. „Когато отидох при него, за да работим по песента имахме вече представа за мелодията, но нищо за думите", разказва Елия Тодорова. "Започнах да ровя в телефона си, където записвам различни неща, за да открия нещо подходящо. В един момент Павел надникна през рамото ми, попадна точно на „Малини“ и каза: това е!“
Изключителният текст открива и своята зашеметяваща визия. За нея Елия се доверява на братята Иво и Тео Томови. Видеото е решено в черно и бяло, като в контраст са само изкушаващите малини. Елия Тодорова признава, че за нея те са олицетворение на любовта - крехки и червени, като сърцето.
„Това е песен за всички нас, провокирайки слушателите да търсят и пазят красотата в близките си, защото никой не е съвършен… А обличайки несгодите в тъмната страна на миналото, ние губим онези щастливи и скъпи мигове, онези червени малини, които сме вкусили и са ни направили такива, каквито сме в момента - съвършени и обичащи”.
