За първи път в България, в рамките на XV Опера в Летния театър – Варна 2024, публиката ще види един необикновен, задълго забравен балет, реставриран от главния хореограф на Държавна опера Варна Сергей Бобров.
„Катарина, или Дъщерята на разбойника“ – балетното събитие на сезона – е интелигентна и грандиозна по размах реинкарнация на творбата на Жул Перо и Цезар Пуни от средата на XIX век. В премиерното представление на 19 юни на сцената на варненския Летен театър ще излязат 60 балетисти в над 200 костюма. Освен с виртуозен танц, те ще разкажат историята и със специален език на жестовете, а изненада за зрителите ще е тройният финал.
Хореографията и либретото на „Катарина, или Дъщерята на разбойника“ принадлежат на Жул Перо, а автор на музиката е Цезар Пуни. Перо е първият, който заимства историята на романтичния си герой от реалния живот и поставя в центъра на сюжета личността на Салватор Роза – художник, музикант, поет, актьор и бунтар, живял в Италия през XVII век. Обяснимо е, че хореографът е очарован от истинската история за пленяването на художника от банда разбойници, в чиято предводителка той се влюбва. Катарина е ярък антипод на характерните за Романтизма женски персонажи – тя е решителна, борбена и свободолюбива.
След лондонската премиера през 1846 г. разбойничката от Абруцките планини покорява сцените на Милано, Санкт Петербург и Москва. Въпреки „бандитската“ тематика и склонността към бунт, която император Николай I не одобрявал, балетът жъне огромни успехи в Русия. Самият руски император е присъствал на репетициите и показвал на балерините как правилно да държат оръжието в емблематичния за творбата „Стратегически танц“, който се изпълнява с пушки. Въпреки че е един от най-дълго играните балети на XIX век, през XX век „Катарина“ потъва в забвение.
Съживена от Сергей Бобров специално за Варненската опера, хореографията на „Катарина“ се движи по тънката линия между развлекателното и изкуството. Майсторски са комбинирани класически балетни прийоми и виртуозност, силно оценявана от съвременния зрител. Щедро са използвани всички видове пируети, антраша, шпагат и jete en tournant. Цялата хореографска структура е здраво скрепена с ясна режисура, всеки герой следва своята линия, а сложният сюжет е лесно разбираем дори без помощта на либретото. Костюмите по дизайна на Евгений Пономарев са смели, цветни и пищни, а сценографията, която ни пренася в горите на разбойниците, е на Ася Стоименова. Езикът на жестовете представлява красива пантомима, в която ясно дефинирани движения символизират точно определени думи. Трите варианта на финала водят зрителите през драмата към щастливия завършек на това любовно приключение, разказано вълшебно с езика на танца.
