Тази седмица кампанията #NJOYSummer гостува на Поморие.
За да опознаем по-добре миналото на града, се обърнахме към Историческия музей, където получихме съдействието на Любка Николова - уредник "Нова и най-нова история" и Надежда Стойкова - уредник - археолог в музея. Ето какво ни разказаха те.
Древното име на град Поморие е Анхиало. Науката не разполага с точни сведения, кога е създадено селището с това си име. Все пак учените изказват предположение, че градът възниква вероятно през V в.пр.Хр., а някои изследователи посочват и по-ранна датировка края на VI в.пр.Хр.
Анхиало е основан от аполонийците, вероятно като търговска колония, натоварена и с охранителна дейност, контролираща от север Бургаския залив. Първите писмени сведения са от мраморна плоча с надпис - декрет на Аполонийското народно събрание, намерен на територията на древна Истрия (днес в Румъния, близо до Констанца). Той се датира в I-ва пол. на II в. пр.Хр. В него е изказана благодарност към истриеца Хегесагор, син на Моним, с чиято помощ Аполония си възвръща отново Анхиало, който бил превзет от Месамбрия . След това римския писател Страбон в своята География описва Анхиало като полихнион - малко градче на аполонийците. Страбон твори на границата I в. пр.Хр. – I в. сл.Хр. Анхиало със своите крепостни стени се споменава в стихотворение на Овидий. Плиний Стари, Клавдий Птолемей и Ариан също описват Анхиало в своите географски съчинения. Не е ясна съдбата на селището по време на завоевателния поход на римския пълководец Марк Лукул, който в 72 г.пр.Хр. завладял и жестоко опожарил Аполония. Не е споменато селището и при следващите събития – похода на Гай Антоний Хибрида през 62/61 г.пр.Хр.; по време на похода на гетския цар Буребиста, който достигнал до Месемврия; похода на Марк Лициний Крас в 29/28 г.пр.Хр., когато крайбрежието било поставено окончателно под римска власт.
От края на Ι в.пр. Хр. до средата на I в.сл. Хр. Анхиало е център на стратегия на Одриското царство. Стратег е Аполоний Ептайкент. За силно тракийско присъствие свидетелстват и многото тракийски могили в околността на града, както и следи от селища. В една от могилите е намерено богато погребение на видна тракийка (жрица) Лесескепра. В надписа от Виза, който е по-ранен, поставен преди 19 г.сл.Хр., Аполоний е стратег οἱ περι Ἀγχίαλου τόποι – „[на земите]около Анхиало". По-късно, както се разбира от другите два надписа (от Разград и от Бургас), Анхиало е включен в стратегията и последната е наречена по неговото име. Неговата жена, известна ни от надписа от кв. „Изгрев" на Бургас с гръцкото име Λεοντὠ, също е тракийка. В един надпис, намерен в Созопол, същата Леонто, „на Аполоний стратега съпруга", е дъщеря на тракиеца Αλουζενις. Тракийска фамилия Авлудзенис ни е позната от Анхиало. В едно посвещение на бога Аполон, намерено в Анхиало, някой си Авлудзенис, син на Авлудзенис, изказва благодарност заради своето спасение и за лозята си.
През 45 г. Анхиало и цялата му територия са включени в пределите на Римската империя. Големият разцвет Анхиало получава през римското управление когато при император Траян(98-117г.) е провъзгласен за град с правото и задължението да носи родовото име на императора Улпия. Римският Анхиало се изгражда в периода ΙΙ-ΙΙΙ в. сл. Хр. по т.нар. Хиподамова система с прави улици пресичащи се под прав ъгъл. В периода на Късната античност Анхиало е вторият важен център в провинция Хемимонт след Адрианопол(Одрин) и едно от най-важните пристанища по Западния Понт. Всички сведения, с които разполагаме досега, показват, че през II – III в. Анхиало се е радвал на значителен просперитет. Това се дължи както на удобното му пристанище, така и на разположението на града на кръстовището на 5 пътя, които свързват Тракия с Мизия по крайбрежието, а така също и вътрешността с морето.Пристанището на Анхиало е било най-големият вносно-износен пункт на римската провинция Тракия. То се използвало и за снабдяването на римските войски по време на източните трансбалкански експедиции на император Траян. Неговото значение е многократно подчертавано в монетите на града.
Значително икономическо и културно развитие градът достига по време на Северите. Вероятно в чест на посещението на император Септимий Север (около 209 – 211 г.) градът организирал специални тържества, отбелязани върху няколко емисии монети като „СЕВЕРИА НИМФИА". Това са били спортни състезателни игри, организирани по подобие на прочутите в целия сват Питийски игри в Делфи и редица други. Може с основание да се приеме, че тези игри в Анхиало са продължили да се провеждат чак до времето на император Гордиан III (235 – 238 г.). Провеждането на тези спортни състезания предполага и наличието на стадион, чието откриване трябва да се очаква. В територията на Анхиало са влизали прочутите в древността Акве Калиде (сега Бургаските минерални бани), които са се наричали тогава още и Анхиалски бани. По всичко изглежда, че самото светилище на Трите нимфи се е намирало при баните.
Важно място в поминъка на населението е заемало земеделието и лозарството. Още в тези далечни времена анхиалци се славели като добри лозари и винари – слава, която съпътства неговите жители и до днес.
Изглежда спокойният живот на града е продължил до средата на III в. От средата на III в. насетне започват да преминават на юг от Дунава значителни маси от готи, сармати и карпи.
Каква е точната съдба на Анхиало не се знае. Но очевидно е, че многобройните шествия на северни народи в Мизия и Тракия в продължение на около 30 години довели до значителни икономически, политически и културни промени. Те намерили израз в реформите, които предприема император Диоклетиан. Има сведение, че император Диоклетиан посещава Анхиало иостанал тук от 28 до 30 октомври 294 г.
След започнатите от Диоклетиан и продължени от Константин Велики реформи била извършена административна и военна реорганизация. Сега Анхиало влиза в новообразуваната провинция Хемимонт с главен град Адрианополис (днес Одрин), в която играе значителна роля. От сега нататьк, и особено след преместването на столицата на Империята в Константинопол, Анхиало започнал да играе значителна роля в снабдяването на новата столица с храни. Освен това той ще заеме основно място в борбите на Източната римска империя с нахлуващите от север народи. Низ от събития са характеристиката на V и VI в., чието протичане не отминава Анхиало.
През 476 г. вождът на готите Теодорих потеглил с войските си от Марцианопол, преминал през Хемус (Стара планина) и Анхиало и се отправил за Адрианопол.
През 513 г. висшият византийски пълководец Виталиан Тракиеца вдигнал бунт срещу византийския император Анастасий, Бунтът продължил чак до 515 г., когато Виталиан бил разбит и се оттеглил в Анхиало.
По време на голямото нашествие на авари и славяни през 584 г. били превзети много градове във вътрешността на Балканския полуостров, между които и Анхиало. Те разрушили стените на анхиалската крепост, опустошили и оплячкосали самия град и неговата околност. Тогава аварският хаган Баян заповядал да не се рушат стените на Анхиалските бани, като превърнал Анхиало в своя резиденция за няколко месеца. Тук той сключил поредния мир с византийския император срещу данък от 100 000 златни монети.
Отново Анхиало е в центъра на подготовката на византийската войска срещу „варварите" от север през 585 г., когато византийският пълководец Коментиол събрал тук войска и съставил три отряда за воина срещу авари и славяни и отново през 591 г. когато византииският император Маврикий се подготвил за поход към Анхиало, където прекарал около 15 дни.
Край Анхиало се състои и най-кръвопролитната битка в историята на българо - византийските взаимоотношения : Ахелойската битка. Българския цар Симеон се изправя срещу византийската армия на генерал Лъв Фока на 20 август 917 г.
През цялото Средновековие град Поморие е ту в Български ту във Византийски ръце, като османската власт го заварва Византийски. През Средновековието града е важен прицтанищен търговски център, като вноса и износа на сол, вино и зърнени храни, както и огромна селскостопанска продукция, са основния поминък на анхиалци.
Исторически музей - Поморие
