В новия епизод на рубриката „Загубени в превода“ Инспектор N-JOY и психологът Елена Димитрова-Ангелова обсъждат отражението на детството върху връзката ни и как травми от детството могат да ни направят трудни партньори.

Родителят, който реагира на своето плачещо дете с пренебрежение или гняв, отглежда стоик, научен да потиска емоциите си в зрелия живот. Ако като малки сме чували често думите „Не плачи!“, то като възрастни към нас вероятно неведнъж е отправян въпросът „Защо не можеш да изразяваш своите емоции?“. Сълзите в ролята си на регулация на нервната система за нас са нещо недопустимо.

Друг типаж са „вечно виновните“ – децата, които се извиняват за всичко. Те се превръщат във възрастни с повишена социална тревожност. Мълчанието на партньора интерпретират като лошо настроение вследствие на тяхно действие. Това е човекът, който няма лични граници и който се старае винаги да угоди, въвличайки и своя партньор в преследването на тези цели.

Ако пък сме свикнали да бъдем непрестанно нащрек, не знаейки какво можем да очакваме от своите непредвидими родители, то ние сме „подгоненият заек“. Травмирани от нуждата да се справяме с емоционално незрели възрастни още от деца, то в резултат ние започваме да избягваме социални контакти, когато пораснем. За нас социалната среда е заплаха.

„За нищо не ставаш“ – често това са получавали от своите родители хората с ниска самооценка. Отгледани с липса на всякакво самочувствие и вяра в собствените си способности, тези пораснали деца пренасят своите травми върху околните. Поради това вербалното насилие се предава върху партньора и собствените деца.

Травмата от детството и отражението на родителското поведение върху нас като деца могат да бъдат в основата на проблемите в нашата връзка като възрастни.

Чуйте повече по темата в аудиофайла на страницата.