В днешния епизод на „Загубени в превода“ Инспектор N-JOY и Елена Димитрова – Ангелова ще засегнат темата за успешното "отделяне" на децата от родителите им.

Независимо къде отива - на детска градина, ясла или училище, трябва да знаем как да подходим към нашето дете, за да се чувства то възможно най-добре от тази нова стъпка в неговия живот. Например, когато тръгват на градина, в повечето случаи децата плачат. Ако родителите също показват подобни емоции на тревожност и притеснение, все едно казват на децата си, че това наистина е нещо лошо. Другата крайност е, когато много се радваме, засилената екзалтация и прекалената усмивка. Това сковава детето, защото е объркано и създаваме усещането в него сякаш няма право да се чуства така, както се чувства. Трябва да сме естествени.

Важно е да знаем, че самостоятелноста на детето се случва стъпка по стъпка, през цялото детство. То трябва да знае, че може да разчита на родителите, за да не усещат независимостта и отделянето като нещо крайно, правилно е преходът да става плавно. 

Друг съвет е това да спрем да учим заедно с тях, целта не е да набутаме целия материал в главата си, да го преподадем и да напишем перфектната домашна работа. Трябва да подкрепим детето, да го научим да разделя времето, да умее да преценява само, да се намести в него, да разбере кога, какво е нужно да прави, за да успява с домашните. Когато взимаме ежедневните решения занапред в живота на детето, после се чудим защо не му се получава. За да има самостоятелни деца, трябва да има и самостоятелни родители.

Повече за "отлитането" на децата от семейното гнездо и практични съвети за това как да го "навигираме" можете да чуете от аудиофайла в началото на статията.