10:30 | 14:45
На живо

Приятно разсеяни с Деси
7

На 25 септември предстои провеждане на изложението „Уча в чужбина“ в град Варна

Публикувано на 23 Септември 2021
На 25 септември предстои провеждане на изложението „Уча в чужбина“ в град Варна
Снимка: ДАРБИ

На 18 септември 2021 г. в столичния хотел „Хилтън“ се проведе изложението „Уча в чужбина“, организирано от ДАРБИ. В него участие взеха ученици и техните родители, които успяха да се информират от изчерпателните семинари и чрез лични консултации.

С цел спазване на противоепидемичните мерки се наложи събитието да се проведе в по-различен формат от обикновено, но присъстващите реагираха с търпение и разбиране. Макар свито в 30% от обема си, събитието отново събра всички актуални дестинации за кандидатстване в Европа, кариерна ориентация и курсове за езиков сертификат и портфолио. Бяха представени статистически резултати от кандидатстудентската кампания 2021 и тенденции за Прием 2022.

На 25 септември 2021 г. предстои провеждане на изложението „Уча в чужбина“ и в град Варна – в хотел „Черно море“ с единствената разлика, че семинарната част ще бъде само присъствена и няма да се излъчва на живо онлайн, както бе направено в София.

Ето и още акценти от изложението:

Всички образователни дестинации, които традиционно представляват интерес за българските кандидат-студенти, започват учебната година присъствено, като се стремят да създават добри условия за осъществяване на ефективен учебен процес. Заедно със старта на академичната година, в цяла Европа започва и кандидатстудентската кампания за прием през септември 2022.

  • Реформата в българското средно образование и защо новите правила притесняват родители и ученици?

Сравнявайки българското средно образование с еквивалентното ниво на останалите европейски държави, съвсем уместни и нужни са усилията в посока профилиране на обучението по определени предмети в последните гимназиални класове, тъй като това позволява на учениците да се концентрират и задълбочат в предметите, които избират за основа на университетското си образование. В същото време обяснима тревога буди фактът, че дни преди старта на кандидатстудентската кампания за прием 2022 все още има много неизвестни около дипломата, с която ще завърши випуск 2022.

Кандидатстудентските процедури в повечето европейски държави, които представляват интерес за българските ученици, започват още през октомври (година преди старта на обучението). Кандидатстването обикновено се осъществява документално и в така наречените „условни оферти за прием” университетите залагат условия, които учениците трябва да изпълнят, за да бъдат приети (тези условия може да включват оценки по определени предмети, явяване на определени матури, изискване за постигане на конкретен общ успех в дипломата ... и много други, тъй като университетите разполагат с автономията сами да определят и променят правилата си за прием.

За да бъдат правилата за прием справедливи за учениците и все пак да позволят на университетите да изберат най-добрите си кандидати, изискванията за прием се определят на базата на опита на университетите със съответните дипломи от предишни години или от спесимени и описание, които им предоставяме преди кандидатстването. Липсата на тези предпоставки е повод и за напрежението, зараждащо се в момента.

Една от опорните точки в изискванията за прием е общият успех от дипломата и още при кандидатстването на университетите се предоставя прогнозен общ успех, който да ги ориентира за качеството на кандидата и да преценят дали има потенциал да го приемат. За съжаление, в момента не е ясно как ще бъде формиран този общ успех и оценките от кои класове и матури ще включва и в какво съотношение.

Въпросът за свободен избор на матури също е много важен, защото в много случаи университетите залагат изискване за комбинации от матури, които учениците не изучават като профилиращи предмети, но биха могли да се подготвят самостоятелно, ако имат възможност да се явяват на предпочитаните от тях изпити.

В сравнителен план ето и различните подходи към финалните изпити и дипломите за завършване:

  • Германия – общият успех в немската диплома се формира по формула, включваща оценки от всички години на средното образование, но в различно съотношение – с най-голяма тежест са матурите и профилиращите предмети от последните две години.
  • Международна IB диплома – продължителността на тази квалификация е само в последните 2 години на средното образование и затова е единствената диплома, която не включва оценки от предходната фаза на образование. Тук принципно се изучават 6 предмета – 3 на стандартно ниво и 3 на профилирано ниво и общият успех се формира от сбора на оценките от финалните изпити по всички предмети, а в дипломата се изписват и оценките от матурите по отделните предмети. В рамките на програмата се изучават още три предмета, свързани с теория на знанието и креативността, но резултатите от тях не се включват в сбора на общия успех, макар да са задължителни за всички ученици.
  • Великобритания – в настоящия момент нашата система от две дипломи в средното образование най-много напомня на английската система, където след 10 клас се издава диплома за обрщобразователната фаза, а последните две години (11 и 12 клас) са напреднало ниво, в което се учат само 3-4 профилиращи предмети, по всички от които се държат матури, които формират резултата от дипломата и са вход за някои университети. Много университети обаче поставят изисквания, както към изучаваните предмети в двете фази на средното образование, така и към оценките до 10 клас и към финалните резултати след 12 клас. Така че, ако кандидат-студентите са амбициозни, те трябва да се стремят към висок успех през всички години на обучение. Английската система залага минимален праг от изисквания за покриване на образователното ниво и оттам нататък дава свобода на учениците да избират допълнителни предмети и да се явяват на които матури желаят (незвисимо дали са ги изучавали).

Както се вижда, международната практика познава дипломи, чиито резултати са образувани по различен начин, но тъй като с времето са доказали качеството на обучението и обективността на оценяването, университетите в цял свят ги признават и ценят. Това, което обединява всички дадени примери, е , че създават нужните предпоставки, шансовете за прием на учениците в университет да зависят само от мотивацията и академичния потенциал на самите учениците, без да има административни пречки за това.

  • След BREXIT

Тенденцията за намаляване на ЕС студентите в британските университети започна още от септември 2020 година, когато спадът беше само с 13,2%, спрямо предишната година. Очаква се статистиката за прием 2021 да разкрие още по-голям срив в броя на ЕС студентите в Обединеното кралство, тъй като от тази година европейците ще трябва да плащат таксите си в пълен размер, който сега е изравнен с високите учебни такси за международните студенти. Междинните данни за приетите към 30 юни 2021 сочат спад с 56% на приетите на европейско ниво, а за България бройката на студентите спрямо миналата година се е свила със 72%.

И тъй като наблюденията показват, че няма спад в интереса към образованието в чужбина (дори напротив), любопитно е да се открие кои сега са новите ТОП дестинации за кандидат-студентите.

Логичната алтернатива е Ирландия (като англоговоряща дестинация), макар и далеч не най-популярната, тъй като изискванията за прием са доста строги, а процедурите непознати. Сред кандидатите със стабилни познания по немски език, Австрия и Германия, които осигуряват безплатно висше образование, отдавна са очевидна цел и остават такава. Що се отнася до тези със силни англогоезични умения, сега Нидерландия е основната цел, тъй като предлага най-голямо разнообразие от специалности преподавани изцяло на английски език и доста университети със световна репутация.

Франция, Испания, Италия, Дания и Скандинавските страни също се радват на завишен интерес, но е важно в крайна сметка какъв дял от кандидатите ще привлекат, като се имат предвид особеностите на всяка една от тях).

  • Старт на академичната година в COVID обстановка 

Всички образователни дестинации, които традиционно представляват интерес за българските кандидат-студенти, започват учебната година присъствено, като прави впечатление, че повечето от ограничителните мерки са премахнати, за да не се пречи на осъществяването на ефективен учебен процес. Ваксинацията не е задължително условие за допускане до присъствени занятия, но се препоръчва и дори в повечето университети има ваксинационни центрове, където се поставят ваксини без предварително записване.

Още от 30 август в Нидерландия се премахва правилото за отстояние на 1.5 метра в кампусите на учебните заведения и във всички учебни зали. Запазва се еднопосочното движение по коридорите и носенето на маски, когато има струпване на много хора, но маски няма да се носят в клас, а присъственото преподаване се осъществява на групи до 75 човека в една зала.

Във Великобритания също премахват почти всички ограничителни мерки в училищата и университетите при строго спазване на хигиенните норми и тестуване и изолация при проява на COVID симптоми. Препоръчително е маски да се носят в учебните лаборатории и там, където има струпване на повече хора, с които обичайно се контактува.

В Германия правилата са по-строги, като изискването за отстояние от 1,5 метра се запазва за закритите помещения и учебните зали, но пък, щом студентът седне на мястото си, не е длъжен да носи маска по време на занятията. Маската обаче е задължителна при придвижване в общите части на университета. В някои учебни заведения има изискване при първоначално влизане да се представи резултат от тест, ваксина или сертификат за преболедуване. Стриктно се следи за спазване на хигиенните норми и най-вече за вентилацията, като на всеки 15 минути се проветрява по 5 минути. Същите строги правила се прилагат и в Австрия.

Въпреки че Франция е страната, в която присъственото обучение беше преустановено частично или изцяло само за общо 12 седмици от март 2020 насам, сега маските остават задължителни в закритите пространства на училищата и университетите и на открито, където не може да се спазва поне 1 метър отстояние от останалите. Стимулира се ваксинацията на всички над 12 години, но учебната година започва на 100% присъствено в цялата страна.

Прием 2021 - АКЦЕНТИ

Официалното напускане на Великобритания на ЕС и драстичната промяна в условията (предимно миграционни и финансови) за обучение на европейците на Острова промени плановете на множество кандидати да учат в британските университети. В същото време се породи и надеждата, че до края на кампанията може да се появят стипендии, които да направят обучението приемливо, което накара много кандидат-студенти все пак да изпробват шанса си и да кандидатстват. Резултатите към днешна дата обаче показват, че са се записали под 30% от миналогодишната бройка студенти, предимно такива, чиито специалности не се предлагат в повечето държави на английски език (медицина, архитектура, право) или са приети в световно признати учебни заведения, таксите за които обаче се ангажират да плащат сами. Пренасочването на огромна маса кандидат-студенти от Великобритания „взриви” приема в Нидерландия, където имаше бум на записани, но точно този факт пък пренасочи интереса на други кандидати към не толкова масови дестинации като Испания, Италия, Швейцария, Германия (доколкото там се предлагат специалности на английски език). Ирландия също привлече голям интерес, но високата селективност на университетите показа, че за прием в елтните специалности трябва наистина сериозна подготовка и стратегия при кандидатстването. Дания поддържа стабилен интерес, макар особености в политиката за прием на датската държава да пренасочват част от кандидатите. Франция и Белгия от години привличат не голям, но постоянен контингент кандидати, най-вече поради изискването за обучение на френски език в повечето програми. Кандидатите за Германия и Австрия също се увеличиха значително, както за програми на английски език, така и за почти всички сфери с преподаване на немски език, тъй като все повече ученици изучават активно немски още в училище.

Великобритания

Въпреки неяснотите около правилата, по които ще бъдат разглеждани кандидатурите на европейските кандидати за прием 2021 и параметрите на учебните такси и възможностите за финансиране, Великобритания остана в плановете за кандидатстване на много български кандидат-студенти (и поради невъзможност да намерят желаната специалност другаде, и с надеждата, че до края на кампанията може да се появят благоприятни перспективи, най-вече от гледна точка на учебни такси и финансиране). Голямото чудо обаче не се случи и таксите на Острова останаха в пъти по-високи от тези в страните от ЕС. Съвсем логично това резултира в срив от 56% на приетите европейски студенти във Великобритания. На регионално ниво цифрите звучат още по-драматично. Приетите студенти от България са със 72% по-малко спрямо предишната година (с 1350 студента по-малко), студентите от Полша са намалели със 73%, а тези от Румъния са с 65% по-малко в сравнение с 2020 година.

Нидерландия

Нидерландия постепенно заема лидерското място за обучение на английски език в Европа. И дори без финалните статистики за приема през тази година е ясно, че желаещите да продължат обучението си в тази страна са толкова много, че в някои градове опциите за настаняване на студенти (общежития и квартири) се изчерпаха окончателно още в началото на август.

 Отново най-много студенти избират да учат бизнес, мениджмънт и икономика, но на второ място вече категорично се позиционират компютърните и инженерните науки, като най-популярна специалности. Вече от няколко години има много кандидати за специалностите психология, международни отношения и биомедицина.

Изобилието от кандидати във всички сфери през тази година ни лиши от възможността да анализираме дали приоритетите са към класическите, техническите или университетите за приложни науки, тъй като навсякъде конкуренцията беше много висока.

Още през миналата кампания се наблюдаваше засилване на селективността, предимно на класическите университети, с цел да бъде направен по-прецизен подбор на кандидатите. Университетите често искаха  матура по математика за бизнес и икономически, компютърни и инженерни бакалавърски програми с алтернатива –явяване на международен изпит по предмета; изискване за матури по математика и физика за определени инженерни, бакалавърски програми, като авиоинженерство и механоинженерство, с алтернатива –явяване на международни изпити по предмета; вътрешни, университетски изпити за най-търсените бакалавърски програми, които имат специална селекция и ранен срок на кандидатстване до 15.01. Очакванията за следващата кампания са, че тази тенденция ще се засили с увеличаване броя на кандидатите за различните специалности.

Германия

Германия се превръща в изключително популярна учебна дестинация за амбициозни чуждестранни студенти, заставайки редом с големи световни лидери за обучение в чужбина като САЩ, Великобритания, Канада и Австралия. В резултат на това Германия постигна целта си да посрещне 350 000 чуждестранни студенти през 2017 г., което е три години по-рано от планираното. Днес Германия обхваща почти 400 000 чуждестранни студенти във висшите си учебни заведения.

България заема десето място по брой студенти, като разпределението на студентите по държави в първата десетица на най-многобройните студентски общности за 2019 е, както следва: Индия (20 562), Русия (10 439), Австрия (11 495), Италия (9 246), Франция (7 047), Камерун (7 211), Украйна (6 926) и Турция (8 470). 

Безплатно обучение, изгодни условия за живот, университети със световна репутация, възможности за студентски труд са сред предпоставките, които са притегателна сила за студентите.

През 2018/2019 г. 119 666 чуждестранни студенти са записани в инженерни програми в Германия, което прави специалността най-търсена сред чуждестранните студенти. Следващите най -предпочитани области на обучение за чуждестранни студенти са право, икономика и социални науки. Само с 1 018 чуждестранни студенти, записани през 2019 г., спортните науки са най-малко предпочитаните възможности за обучение за чуждестранни студенти в Германия.

Ирландия

Ирландия винаги е попадала в сянката на Великобритания като образователна дестинация и по тази причина е слабо позната, макар да е англоговоряща страна и да има университети на световно ниво на обучение и изследователска практика. Университетите не са много на брой и приемат доста ограничен брой студенти, което ги прави селективни и завишава изискванията към бъдещите кандидати. Кандидатстването е през централизирана система, между ноември и февруари, а класирането излиза чак през август. Таксата за граждани на ЕС, които за първи път се записват за бакалавърска степен, се покрива от държавата. Като допълнение към таксата, студентите трябва да заплатят 3,000 евро, в които се включват административни такси за явяване на изпити, помощни услуги към студентския център на университета, както и финансиране на студентски клубове и асоциации за извънкласни дейности. Студентите могат да кандидатстват за опрощаване и на тази допълнителна такса.

Испания

Дълги години Испания предизвикваше ограничен интерес като образователна дестинация, предимно сред изучаващите испански език. Ефектът на BREXIT обаче засили интереса и към испанските университети.

Испания предлага на бъдещите студенти богат избор от частни и държавни университети, които стоят на добри позиции в световните класации. Таксите в държавните университети са приемливи (от 700 до 2500 €), а в някои случаи студентите могат да получат и допълнително облекчение под формата на стипендия или намаляне на годишната такса в засивимост от доходите на семейството.

Въпреки че в повечето университети в страната преподаването е на испански език, в последно време се предлагат  все повече програми на английски. Доскоро програмите бяха предимно в областта на бизнеса и икономиката, но промените в Европа наложиха нови тенденции и в Испания.

Колкото по-рано се започне  подготовката на кандидатстването, толкова по-добре, защото често испанските институции са по-тромави от нашите. Специфичното при кандидатстването в Испания е, че кандидат-студентите, които са в своята последна година на обучението си в гимназия, трябва да представят документ за прием в наш университет. За най-конкурентните програми е важно да се планира явяване на приемен изпит в наш университет, за да имате шанс да повишите своя бал. Много български университети предлагат предварителни изпити, резултатът от които може да ви помогне да завишите шансовете си и да получите оценка по-голяма от 10 (максимумът за отлична диплома).  

Очакваме кандидат-студентите и техните семейства на 25 септември 2021 г. /събота/ в хотел „Черно море“, Варна!  

Уебсайт на изложението: https://abroad.darbi.eu/events/study-abroad-fair

Ключови думи: